Yuliyan Trayanov, Ruse

HOW COVID-19 CHANGED MY LIFE

An unusual virus appeared in my and my family of three’s seemingly ordinary lives. It came to us out of the blue. At first we didn’t take it to heart. We had no particular fears, but my wife and her friends got up every day with General Mutafchiiski and the news release of the emergency headquarters. I laughed  at them saying that they had not done military service which is why it was so interesting to them.

They locked us down! The little one stopped going to kindergarten. My wife and I took turns to take care of him. We put on masks. Orders stopped and work was greatly reduced. Money became scarce. But I had a lot of time for my Methods of Teaching in Mathematics exams. So did my wife. She’s doing a degree in elementary and preschool pedagogy, too. It turned out that many of the things that we as individuals or as members of a society do, can happen remotely, as for example submission of any kind of documents, studies, etc. The digitalization that had been talked about for years became reality within a few days. Hopefully, this will remain as a benefit for our society. It will save us a lot of time, paperwork and unnecessary officials.

We did not contract COVID-19, nor did our relatives get infected. But we started washing our hands much more often, as well as disinfecting ourselves. We bought basic necessities that we did not have. (I have heard that in Germany every family is obliged to have an emergency food reserve). We stopped getting together with relatives and acquaintances and inviting guests. We “postponed” Easter and St. George’s Day, but we did not die because of this. We started viewing our village house with different attitude and were glad that we had not sold it. Standing between four walls in an apartment is quite boring.

However, all the while, I have been of the opinion that they should not have put the country in a lockdown. But I also thought, what if there was a nuclear war or some chemical pollution? Then the isolation would be even stricter, because any contact with the infection would be deadly or devastating. So I hope we get over this virus and learn some lessons. To keep some habits of isolation and especially to change our lives in terms of digitalization, because after this virus is gone, there will be others…

Yuliyan Trayanov, Ruse

KAK COVID-19 ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

В моя и на тричленното ми семейство на пръв поглед обикновен живот се появи един необикновен вирус. Дойде ни като гръм от ясно небе. Отначало не го взехме много присърце. Нямахме особени страхове, но жена ми и нейните приятелки всеки ден ставаха с Генерал Мутафчийски и новините от щаба. Аз им се смеех, че не са ходили в казармата и затова им е интересно.

Затвориха ни! Малкия спря да ходи на детска градина. С жена ми си разделихме грижите по него. Сложихме маски. Поръчките спряха и работата много намаля. Парите станаха дефицитни. Но пък имах много време за изпитите по Методика на обучението по математика. Жена ми също. И тя учи начална и предучилищна педагогика. Оказа се, че много от нещата които вършим ние в частност и като общество могат да станат и дистанционно. Подаването на всякакъв род документи, учението и др. Дигитализацията за която се говори от години настъпи за дни. Дано това остане като полза за обществото ни. Ще ни икономиса много време, хартия и ненужни чиновници.

От COVID-19 не се разболяхме, нито наши близки се заразиха. Но започнахме често да си мием ръцете и да се дезинфекцираме. Понакупихме стоки от първа необходимост, каквито нямахме. (чувал съм, че в Германия всяко семейство е задължено да има неприкосновен запас за извънредни ситуации). Спряхме да се събираме с роднини и познати и да каним гости. Отложихме Великден и Гергьовден, но не загинахме от това. Започнахме с нови очи да гледаме на къщата на село и да се радваме, че не сме я продали. Стоенето между четири стени в апартамента е доста отегчително.

През цялото време съм на мнение, че не трябваше да се затваря всичко. Но също и си мислех, ами ако беше станала ядрена война или някакво химическо замърсяване? Тогава изолацията щеше да е още по-строга, защото всеки досег със заразата е смъртоносен или носи поражения. Затова надявам се да го преболедуваме този вирус и да си вземем някои поуки. Да запазим някои навици от изолацията и най-вече да променим живота си по отношение на дигитализацията, защото след него ще има и други…

Sponsors

This project has received funding from the Staatsministerium Baden-Württemberg and the City of Ulm. This website was funded by BMFSJ.

Design and implementation by Arivum. All rights reserved