Kristiyana Damyanova, Shvishtov
What are the lessons the coronavirus “taught” me?
Once someone had told me that life is a labyrinth and that each of us chooses the direction we will take. This direction very often confronts us with various obstacles that we have to overcome, and they put us to test or force us to make sacrifices in order to continue on our way forward. Ordeals are not accidental they exist to give us valuable lessons, strengthening our will, helping us to answer a number of important life questions and to understand that the truth is in the small, tiny things that we usually do not notice.
Hurrying through our daily routines, we do not appreciate LIFE – the most important and the most precious thing we have. So then, when something happens that threatens it, we understand.
Suddenly everything changed for me, for my family, for the people in my city, in my country, in Europe, in the world… Something very small that we cannot even see with the naked eye turned the life of the whole planet upside down – the coronavirus. It brought confusion, fear, panic … death. In order to survive, to stay healthy, we had to impose our will and stay at home.
Like most young people, I was angry because I wasn’t allowed to see my friends or to go for a walk in the park. Instead of going to school we were staying home “talking” remotely to teachers and classmates, and were overwhelmed with homework and many lessons.
One day, while I was surfing the Net, I read the following sentence: “If it rains in your life, focus on the flowers that will bloom because of it.” At first, I didn’t think about what the sentence said.
But on the next day I read a story about a misfortune that befell a ruler and what a lesson he was learning. Then I realized that the pandemic had given me some important lessons about life and about my outlook on it.
The first lesson is that health is the most important thing in the life of any living creature. It does not have a price tag, like most things in our daily existence. Sometimes we irresponsibly let him go. We probably cling too much to trivial and insignificant things in our life and remain blind to what is truly valuable. In a hurry to grab everything from the world, we turn our backs on what we are losing. We are not here only to take what we can from life, but to give it what we can. I realized that coming into this world is a great privilege that I should not waste lightly.
The time, which I spent at home, was also devoted to activities that give me pleasure such as painting. I do not deal with it professionally, but I do it for pleasure. I like to see flowers blooming on a white sheet, mountains rising, rivers meandering.
Another activity filled my time too – reading. I like reading books on different topics because through them I experience other people’s fortunes, rejoice and grieve with them and learn different life lessons.
The time which I spent isolated has taught me to look at and to appreciate things I have passed by or underestimated before. The restrictions imposed by the pandemic made me more responsible to my homework chores – I helped with the housework and took more care of my room, even making some changes to make it more pleasant and cozy. Yet the most valuable to me was that I spent more time with my family – we talked, we had fun playing various family games, we laughed. Because everyone was in a hurry somewhere until now, I haven’t felt so tangible the love between us, the need to be wanted and to be useful to someone. This was the other lesson – LOVE BETWEEN PEOPLE. This is the feeling that gives you sensibility of happiness. It makes you feel needed, makes your life meaningful and makes you feel alive!
The third lesson that the coronavirus “taught” me is that we should not take anything for granted. Before it appeared in my life, and not only in mine, my daily life seemed to be scheduled, – at school, at home, meeting friends. Suddenly everything changed. The school went on in a way I never before imagined existed – remotely. At the beginning, it was quite difficult for me because I missed the contact with my classmates, the presence of the teacher. I did not like the fact that we study this way, but I decided that it was another challenge to overcome, and it gives me a chance to improve my grades and I think I succeeded. I became more disciplined and responsible and realized that experience strengthen the spirit and gives power to the mind.
I learned that life is a series of lessons, which to be understood must be experienced. I realized that I need to value and respect people and how transient life is. Instead of arguing and upsetting, we need to understand and help each other and thus set an example.
And as one ancient philosopher had said: “Only the strongest can overcome Great ordeals.”
Kristiyana Damyanova, Shvishtov
Кои са уроците, на които ме „научи“ корона – вирусът?
Някой ми беше казал веднъж, че животът е един лабиринт и всеки от нас сам избира посоката, по която ще поеме. Тя много често ни сблъсква с различни препятствия, които трябва да преодолеем, а те поставят изпитания или ни принуждават да правим жертви, за да продължим по пътя си напред. Изпитанията не са случайни, има ги, защото те ни дават безценни уроци, калявайки волята ни, помагат да намерим отговор на редица важни житейски въпроси и да разберем, че истината е в малките, дребни неща, които обикновено не забелязваме.
Забързани в своето ежедневие, ние не оценяваме най-важното, което имаме и най-безценното, което имаме – ЖИВОТЪТ. И тогава, когато се случи нещо което, го застрашава, ние проглеждаме.
Изведнъж всичко се промени за мен, за семейството ми, за хората в моя град, в моята държава, в Европа, в света… Нещо много малко, което даже не можем да видим с просто око преобърна живота на цялата планета – корона-вирусът. Той донесе объркване, страх, паника … смърт. За да оцелеем, за да останем здрави, трябваше да наложим волята си и да си останем вкъщи.
Като повечето млади хора се ядосвах, че не мога да се видя с приятелите си, да се разходим в парка и дори вместо да сме на училище си „говорим“ с учителите и съучениците дистанционно и сме затрупани с домашни работи и много уроци.
Един ден, докато бях в интернет пространството, прочетох следното изречение: „Ако в живота ви идва дъжд, съсредоточете се върху цветята, които ще разцъфнат благодарение на него.“ Първоначално не се замислих върху това, което казва то.
Но на другия ден прочетох една история, която разказваше за злощастие, сполетяло един владетел и за това какъв урок научава. Тогава осъзнах, че пандемията ми даде няколко важни урока за живота и погледът ми върху него.
Първият е, че здравето е най-важното нещо в живота на всяко едно живо същество. То няма етикет с цена, както повечето от нещата в нашето ежедневие. Безотговорно понякога го оставяме да си отиде. Вероятно прекалено много се вкопчваме в дребнавите и незначителни неща и оставаме слепи за истински ценното. Забързани да грабнем всичко от света, обръщаме гръб на онова, което губим. Но ние не сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, каквото можем. Разбрах,че идването ми на този свят е огромна привилегия, която не трябва да пропилявам с лека ръка.
Времето, прекарано вкъщи бе посветено и на занимания, които ми доставят удоволствие като рисуването. Не се занимавам професионално с него, а го правя за удоволствие. Обичам да виждам как на белия лист грейват цветя, извисяват се планини, лъкатушат реки.
Още едно занимание запълваше времето ми – четенето. Харесва ми да чета книги на различна тематика, защото чрез тях изживявам живота на други хора, радвам се и скърбя с тях и научавам различни житейски уроци.
Времето ми, прекарано под карантина ме научи да се вглеждам и ценя неща, които съм отминавала или подценявала преди това. Ограниченията, наложени от пандемията ме направиха и по-отговорна към домашни ми задължения – помагах в домакинската работа и се грижех по-прилежно за стаята си като дори направих някои промени, за да ми е по-приятно и уютно. Но това, което бе най-ценно за мен е, че прекарах повече време заедно със семейството си – разговаряхме, забавлявахме се като играехме на различни семейни игри, смеехме се. И може би досега не съм усещала толкова осезателно, защото всеки бе забързан нанякъде, обичта между нас, нуждата да си нужен и полезен на някого. Това бе другият урок – ЛЮБОВТА МЕЖДУ ХОРАТА. Това е чувството, което ти дава усещането за щастие – кара те да се чувстваш потребен, да осмисляш живота си. Усещането, че си жив!
Третият урок, който „ми преподаде“ корона-вирусът е, че не трябва да приемаме нищо за даденост. Преди да се появи в живота на ми, а и не само в моя, ежедневието ми като че бе програмирано – на училище, вкъщи, среща с приятели. Но изведнъж…всичко се промени. Училището продължи по начин, който никога не съм си представяла, че съществува – дистанционно. В началото ми беше доста трудно, защото ми липсваше контактът със съучениците, присъствието на учителя. Това, че учим по този начин не ми допадна, но реших, че е поредното предизвикателство, което да преодолея, а и ми дава шанс да подобря оценките си и мисля, че успях. Станах по-дисциплинирана и отговорна към себе си и разбрах, че опитът калява духа и дава сили на разума.
Научих, че животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Осъзнах, че трябва да ценя и уважавам хората и разбрах колко преходен е животът и вместо да се караме и огорчаваме, трябва да се разбираме и помагаме и така да даваме пример.
И както е казал един древен философ: „Великите изпитания се преодоляват само от силните.“