Boris Danchev, Shvishtov
Fear or calmness
Everyone is afraid of death. I was shocked by the news, that there is a virus in South Korea that can kill a person. My doubts and fears were not great. At first, I was not worried about this virus, because scientific research has found that children more easily deal with the disease, that passes like influenza. The tragic part for me was that I would not be able to visit places around Bulgaria with my parents, like every year. My daily life was the same, in front of my computer, I studied or played games online.
I got the general panic, because I hadn’t been out of the house for weeks. The fear affected my behaviour, with concerns I regularly opened the window to ventilate. I was worried about my parents, who kept going to work. Every day I waited anxiously to see them home and well.
Fear has also gripped our city. I witnessed it, because I went to a nearby store once and there I saw people starting to get food and toilet paper. The city was deserted and gloomy. There were no people on the streets. Fear obsessed my thoughts and was amplified by the breaking news. Every day – new death numbers. Panic took a turn for the worse, when I had to wear a mask. We used to look for masks in one pharmacy and then another. We finally found one for 10 leva, but we were willing to pay them to protect ourselves from the mortal disease. My grandmother – who is 70 years old – could walk to the store and pharmacy from 8am to 10am, but she was sick and so she was waiting for my parents to shop after work. There were times, when I wanted to go back to school to see my classmates. I talked to them online every day, but it wasn’t the same. Now we’re going to finish school online.
Over time, things calmed down. Before long, restaurants, discos and restaurants opened, and I am now more relaxed, because they also cancelled the travel declarations to go to another settlement. I’m happy that my parents and I will be able to travel again. Peace has taken advantage over fear.
Boris Danchev, Shvishtov
Страх или спокойствие
Всеки се страхува от смъртта. Потресе ме новината, която съобщиха, че в Южна Корея има вирус, който може да убие човек. Моите съмнения и страхове не са големи. В началото не се притеснявах от този вирус, защото от научни изследвания бе установено, че децата по – лесно преминават през болестта, която протича като грип. Трагичното за мен бе, че няма да мога с моите родители да обикаляме България като всяка година. Ежедневието ми бе еднообразно, пред компютъра учех или играех игри онлайн. Под общата паника попаднах и аз, защото седмици не излизах от дома. Страхът повлия на моето поведение, с притеснение отварях прозореца да се проветри. Притеснявах се за родителите си, които не спираха да ходят на работа. Всеки ден ги чаках с нетърпение, за да ги видя, че са живи и здрави.
Страхът обхвана и града ни. Бях свидетел, защото веднъж ходих до близкия магазин, и там видях как хората започват да се снабдяват с храна и тоалетна хартия. Градът беше пуст и мрачен. Нямаше хора по улиците. Страхът обсебваше мислите ми и се усилваше от извънредните новини. Всеки ден – нови числа за смъртни случаи. Паниката взе връх, когато се наложи да нося маска. Търсихме с мама маски в една аптека, а после в друга. Най –накрая намерихме за 10 лева, но бяхме готови да платим, за да се предпазим от смъртоностната болест. Баба ми , която е на 70 години можеше да ходи до магазина и аптеката от 8:00 до 10:00 часа, но беше болна и затова чакаше родитетелите ми да пазаруват след работа. Имаше моменти, когато исках да се върна на училище, за да се видим със съучениците ми. Всеки ден говорех онлайн с тях, но не беше същото. Сега ще завършим училище онлайн.
С времето нещата се успокояваха. Не след дълго отвориха заведения, дискотеки и ресторанти, а аз вече съм по – спокоен, защото отмениха и декларациите за пътуване в друго населено място. Щастлив съм, че с родителите ми ще можем отново да пътуваме. Спокойствието взе превес над страха.
