Sevda Tsvetanova, Ruse

How we lived in the time of Corona

I may disappoint the audience by saying that I did not experience anything overly dramatic during the 2-month period of restrictions imposed by the corona pandemic unless we count the fact that

I did not see my two sons for 2 months, my  daughter who lives in Finland cancelled her visit to Bulgaria and my younger son had to cancel his wedding which had been scheduled for the auspicious date  of 10.10.2020. I was grateful that all of them were safe and sound, and none of them lost a job, which was a devastating reality for many other people.

However, life has not been so merciful to everybody. The news that a disabled person starved to death because he could not get access to food is all over the Internet, but he is definitely not an  exception to the rule. A 16-year old disabled Chinese boy similarly died due to starvation because his father and other members of his family were quarantined elsewhere and there was nobody left to take care of the boy. But being a person who believes in human solidarity I remember the notices on the front doors of Bulgarian blocks of flats saying that if anybody needed help, they could phone and ask the young people who had posted these notices to shop for groceries or provide any other help needed. Some would say it sounds too good to be true but just yesterday while doing some shopping myself and walking along a street, I saw a basket hanging from a window and an elderly lady talking to another woman of a similar age, probably a friend. I quickly figured out what was happening. The lady with the basket was most likely immobile and could not go out to do her shopping, so her friend was there to help. She herself could not probably climb the stairs to her friend’s place, so the basket was the only solution. I then remembered some other heart wrenching pieces of news. Elderly people in their 80s sent their meagre pensions as donations for hospitals to fight the virus. I also remembered the marks on the doctors’ faces after having worn masks for hours on end and the young volunteers who spent weeks in the hospitals without leaving them even for a day.  One can say that the time of corona was a test for Europe, a test for the individual countries but also a test for all of us as people. Some passed it, some did not. Some learnt a couple of life lessons whereas others failed to do so. But I personally believe that the best lesson in this situation was that “United we stand, divided we fall”.

Sevda Tsvetanova, Ruse

КАК ЖИВЯХМЕ ПО ВРЕМЕ НА КОРОНА ВИРУСА

Може да разочаровам публиката, като кажа, че не преживях нищо прекалено драматично през 2-месечния период на ограничения които пандемията от корона вирус наложи, освен ако не броим факта, че в продължение на 2 месеца не видях двамата си синове, дъщеря ми, която живее във Финландия отмени посещението си в България и по-малкият ми син трябваше да отмени сватбата си, която беше насрочена за благоприятната дата 10.10.2020 г. Все пак бях благодарна, че всички те са здрави и никой от тях не загуби работата си, което се оказа пагубна реалност за много други хора.

Животът обаче не е бил толкова милостив към всички. Новината, че човек с увреждания е умрял от гладна смърт, тъй като не могъл да се снабди с храна, е навсякъде из интернет, но определено не е изключение от правилото. 16-годишно китайско момче с увреждания по подобен начин е починало от глад, тъй като баща му и други членове на неговото семейство са били поставени под карантина на друго място и не е останал никой, който да се грижи за момчето. Но въпреки това, като човек, който вярва в човешката солидарност, си спомням обявите на входните врати на български жилищни блокове, съобщаващи, че ако някой се нуждае от помощ, може да се обади на посочените  телефони и да помоли младите хора, публикували тези обяви, да му напазаруват хранителни стоки или да предоставят друга нужна помощ. Някой би казал, че звучи твърде добре, за да е истина, но точно вчера, докато аз самата пазарувах и се разхождах по една улица, видях кошница, висяща от прозореца, и възрастна дама, която разговаряше с друга жена на подобна възраст, вероятно нейна приятелка. Бързо разбрах какво се случва. Явно дамата с кошницата беше обездвижена и не можеше да излезе да пазарува, така че нейната приятелка беше там, за да и помогне. Самата тя не можеше да изкачи стълбите до жилището на своята приятелка, така че кошницата беше единственото им решение. Тогава се сетих за някои други трогателни новини. Възрастни хора над 80-те изпращаха оскъдните си пенсии като дарения за болници за борба с вируса. Спомних си и белезите по лицата на лекарите, след като бяха носили маски часове наред и младите доброволци, които прекарваха седмици в болниците, без да ги напуснат дори за един ден.

Може да се каже, че времето на корона пандемията беше тест за Европа, тест за отделните страни, но и тест за всички нас като хора. Някои го издържаха, други не. Някои научиха няколко житейски урока, докато други не успяха да го направят. Но аз лично вярвам, че найдобрият урок в тази ситуация беше, че „Обединени побеждаваме, а разделени, падаме победени“.

Sponsors

This project has received funding from the Staatsministerium Baden-Württemberg and the City of Ulm. This website was funded by BMFSJ.

Design and implementation by Arivum. All rights reserved