Embroidery factory in the Erzgebirge and in Ravensburg: Traditional embroidery productionStickereifabrik im Erzgebirge und in Ravensburg - Traditionelle StickereiproduktionFabrică de broderie din Munții Ore și Ravensburg - producție tradițională de broderieФабрика за бродерии в Ерцгебирге и в Равенсбург - традиционно производство на бродерии
Description
The birth places of my paternal grandparents are Silberbach and Gottesgab on the Czech side of the Ore Mountains. The villages are located in the mining region of the recently inscribed new world cultural heritage landscape. My whole family lived there until the expulsion after World War II. The ores mined there determined life for many centuries. When mining work became too difficult in the snowy winter season, the men were busy with manual work and the women with embroidery and bobbin lace work, which brought in a small replacement incom. My grandfather, technically interested, considered how embroidery could be made more profitable. He went on foot to St. Gallen in Switzerland, where apparently there were already embroidery machines. Following this example, he installed an embroidery production in the Ore Mountains, which made him very successful. The factory eventually employed many residents of the Erzgebirge villages
Intention
After the expulsion, my grandfather was able to move the machine embroidery production to Ravensburg, near Lake Constance, where he used his early contacts in an old factory to build the partly 12-meter-long embroidery machines and successfully founded a new company in the tradition of his home in the Ore Mountains.
After his death in 1950, production was continued for some time by his daughter and five sons, including my father. Cheap competition from East Asia unfortunately displaced the traditionally produced exclusive goods and brought the family business to a standstill.
I still keep some products from that time as a reminder of the very progressive production of embroidery, which my family had built up into an important branch of industry over 100 years ago, but unfortunately it was lost again in this form.
Beschreibung
Die Geburtsorte meiner Großeltern väterlicherseits sind Silberbach und Gottesgab im Erzgebirge auf der tschechischen Seite. Die Dörfer liegen neuerdings in der Montanregion des neuen Weltkulturerbes. Meine ganze Familie lebte dort bis zur Vertreibung nach dem 2. Weltkrieg.
Die dort abgebauten Erze bestimmten das Leben viele Jahrhunderte hindurch. Wenn in der schneereichen Winterzeit die Bergbauarbeit zu beschwerlich war, beschäftigten sich die Männer mit handwerklichen Tätigkeiten und die Frauen mit Stick- und Klöppelarbeiten, die ein kleines Ersatzeinkommen zum Broterwerb einbrachten. Mein Großvater, technisch interessiert, überlegte, wie Stickerei einträglicher erzeugt werden könnte. Er begab sich zu Fuß nach St. Gallen in der Schweiz, wo es offenbar schon Stickautomaten gab. Nach diesem Vorbild installierte er eine Stickereiproduktion im Erzgebirge, womit er großen Erfolg hatte. Die Fabrik beschäftigte schließlich viele Einwohner der Erzgebirgsdörfer.
Spitzen der Firma Fraba (Franz Bartl) meines Großvaters im Erzgebirge und später in Oberschwaben
Absicht
Nach der Vertreibung konnte mein Opa die maschinelle Stickereiherstellung nach Ravensburg verlegen, in der Nähe vom Bodensee, wo er über seine frühen Kontakte in einer alten Fabrik zum Teil zwölf Meter lange Stickautomaten aufbaute und erfolgreich eine neue Firma gründete – in Fortsetzung der Tradition in seiner Heimat im Erzgebirge. Nach seinem Tod 1950 wurde die Produktion einige Zeit von seiner Tochter und seinen fünf Söhnen, darunter meinem Vater, weitergeführt. Billige Konkurrenz aus Ostasien verdrängte leider die traditionell hergestellte wertvolle Ware und brachte den Familienbetrieb zum Stillstand.
Einige Produkte von damals bewahre ich noch auf, als Erinnerung an die vor über 100 Jahren sehr fortschrittliche Produktion von Stickerei, die in meiner Familie zu einem wichtigen Industriezweig aufgebaut worden war, aber leider in dieser Form wieder verloren ging.
Descriere
Locurile de naștere ale bunicilor mei paterni sunt Silberbach și Gottesgab din Munții Ore dinspre partea cehă. Satele sunt acum situate în regiunea minieră a noului patrimoniu cultural mondial. Întreaga mea familie a trăit acolo până la expulzarea după cel de-al doilea război mondial. Minele si mineritul au determinat viața aici timp de mai multe secole. Când munca minieră era prea dificilă în timpul iernilor înzăpezite bărbații erau ocupați cu alte meșteșuguri.Femeile, la randul lor, se ocupau cu broderia și manufactura de dantelă cu bobină, aducand un venit mic pentru pâinea cea de toate zilele. Bunicul meu, interesat de tehnica din acele vremuri, a considerat ca broderia ar putea fi mai profitabilă. A mers pe jos spre St. Gallen, în Elveția, unde se pare că deja existau mașini de brodat. Urmând acest exemplu, el a instalat o producție de broderie în Munții Minereului, ceea ce i-a adus foarte mult succes. Fabrica a angajat în cele din urmă mulți locuitori ai satelor Erzgebirge.
Intenție
După expulzare, bunicul meu a reușit să mute producția de broderie la Ravensburg, lângă Lacul Konstanz. Aici a construit mașini de brodat, cu o lungime de aproximativ 12 metri. Cu ajutorul cunostintelor sale a reusit sa construiasca cu succes intr-o fabrica veche o noua companie,continuând tradiția în patria sa în Munții Ore.
După moartea sa în 1950, producția a fost continuată o perioada de fiica sa și de cei cinci fii ai sai, inclusiv de tatăl meu, dar concurența ieftină din Asia de Est a stopat aceasta afacere de familie.Astazi incă mai păstrez o parte din produsele din acea perioadă ca o amintire a producției foarte progresive de broderie de peste 100 de ani în urmă.
описание
Родните места на моите баба и дядо по бащина линия са Силбербах и Готесгаб в региона Ерцгебирге от чешката страна. Сега селата са в минния регион, наскоро вписан в световното културно наследство. Цялото ми семейство живееше там до изгонването ни след Втората световна война.
Рудите, добивани там, са определяли живота на хората в продължение на много векове. Когато минната дейност ставала твърде трудна през зимата, тогава мъжете се заемали с ръчна работа, а жените с бродерия и дантели, което донасяло малък доход за препитание. Дядо ми, който се интересувал от новите технологии, обмислял как бродерията може да стане по-печеливша. Отишъл пеша до Санкт Гален в Швейцария, където вече съществували машини за бродиране. Въз основа на този модел, той инсталирал съоръжение за производство на бродерии в Ерцгебирге, което имало голям успех. В крайна сметка, във фабриката работят много жители на селата от региона Ерцгебирге.
Намерение
След експулсирането, дядо ми успял да премести производството на машинна бродерия в Равенсбург, близо до Боденското езеро, където изградил автоматични машини за бродиране, дълги около дванадесет метра. Той използвал контактите си със стара фабрика и успешно основал нова компания, която продължила традицията в родината си в Ерцгебирге. След смъртта му през 1950 г. производството продължава известно време, управлявано от дъщеря му и петимата му синове, включително баща ми. За съжаление, евтината конкуренция от Източна Азия измести традиционно произвежданите ценни стоки и спря семейния ни бизнес.
Все още пазя някои продукти от тогава като напомняне за много прогресивното производство на бродерии преди повече от 100 години, което семейството ми беше изградило във важен отрасъл на индустрията, но за съжаление отново беше загубено под тази форма.
Sponsors
This project has received funding from the Staatsministerium Baden-Württemberg and the City of Ulm. This website was funded by BMFSJ.
Design and implementation by Arivum.
All rights reserved
