Red and white ribbon interwoven with each other. Pijo and Penda” (Пижо и Пенда) are connected to this. Pijo is white and symbolizes purity, penda is red and symbolizes fertility. Martenitsa is a herald of spring and people tie the ribbon around their wrists or pin pijo and penda to their clothes. This custom is widespread in Bulgaria and is said to welcome spring and bring health. It is associated with the month of March = Март = Мартеница. The white-red ribbons as symbols of spring are also known in other Balkan countries, so there are similar customs in Romania, Macedonia, Moldova, etc. The Martenitsa is officially recognized as a UNESCO World Heritage Site. This custom is much older than Christianity and has survived through all these years and continues to delight people to this day.


Martenitsa connects people, it symbolizes awakening, joy of life and hope. The martenitsa is often made in the family or with friends. One does not make one for oneself, but for others. Everyone gets one tied up with a wish, which will come true later when the month of March is over and is hung on a fruit tree in blossom.  In the different regions different customs are cultivated around it. For example, in Trakiа (South Bulgaria) it is common that the martenitsa is discarded as soon as you see a stork (as a messenger of spring). Also in Germany when walking in March, you can find a martenitsa hanging from a tree.


Червено и бяло влакно преплетени в едно. „Пижо и Пенда“ са свързани с него. Пижо е бял и символизира чистотата, Пенда е червена и символизира плодородието. Мартеницата е предвестник на пролетта и хората я връзват на китката си или закачат Пижо и Пенда на дрехите си. Този обичай е широко разпространен в България и символизира най-вече предстоящата пролет и се нoси за здраве. Свързва се с месец март = Мартеница. Бяло-червеният шнур като пролетен символ е познат и в други балкански страни, така че има подобни обичаи в Румъния, Македония, Молдова и др. Мартеницата е официално призната от ЮНЕСКО като световно културно наследство. Този обичай е много по-стар от християнството и е оцелял през годините и продължава да радва хората и до днес.



Мартеницата свързва хората, тя символизира пробуждането, жизнерадост и надежда. Мартеницата често се прави заедно със семейството или приятелите. На първи март всеки получава една мартеница като подарък и подарява на другите. Връзването на мартеницата е свързано с пожелание, което би се сбъднало когато в края на месеца мартеницата се закъчи на едно цъфнало плодово дърво. В различните региони на България има и различни обичаи. Така например в Тракия (Южна България) е обичайно мартеницата да бъде закачена на дърво в момента в който видиш щъркел (като пратеник на пролетта). Също така може да ви се случи и в Германия, когато се разхождате в някой парк да видите мартеница окъчена на някое цъфнало дърво.


Rotes und weißes Band mit einander verwoben. Daran sind „Pijo und Penda“ (Пижо и Пенда) angebunden. Pijo ist weiß und symbolisiert Reinheit, Penda ist rot und symbolisiert Fruchtbarkeit. Marteniza ist ein Frühlingsbote und die Menschen binden sich das Band um das Handgelenk oder stecken sich Pijo und Penda an die Kleidung. Dieser Brauch ist weit verbreitet in Bulgarien und soll vor allem den Frühling begrüßen und Gesundheit bringen. Er ist mit dem Monat März = Март = Мартеница verbunden. Die weiß-roten Bänder als Frühlingssymbole sind auch in andere Balkanländer bekannt, so gibt es auch in Rumänien, Mazedonien, Moldau usw. ähnliche Bräuche. Die Marteniza ist offiziell als UNESCO Weltkulturerbe anerkannt. Dieser Brauch ist viel älter als das Christentum und hat über all die Jahre überlebt und erfreut die Menschen noch bis heute.



Die Marteniza verbindet Menschen, sie symbolisiert das Erwachen, Lebensfreude und Hoffnung. Die Marteniza wird oft in der Familie oder mit Freunden zusammengebastelt. Man bastelt keine für sich selbst, sondern für die anderen. Jeder bekommt eine angebunden mit einem Wunsch, der später wenn der Monat März vorbei ist an einem blühenden Obstbaum aufgehängt wird in Erfüllung gehen soll.  In den unterschiedlichen Regionen werden unterschiedliche Bräuche drum herum gepflegt. So ist es in Trakien (Südbulgarien) z.B. üblich, dass die Marteniza abgelegt wird sobald man einen Storch (als Bote des Frühlings) gesehen hat. Auch in Deutschland beim Spazieren gehen im März findet sich immer wieder eine Marteniza aufgehängt an einem Baum.


This project has received funding from the Staatsministerium Baden-Württemberg and the City of Ulm. This website was funded by BMFSJ.

Design and implementation by Arivum. All rights reserved

Skip to toolbar